Многогодишно увивно тревисто растение с месесто, грудесто коренище, до 20—30 см дълго и 5 - 10 см широко. Стъблата са до 3-4 м дълги. Листата са с дълги дръжки, яйцевидни или обратно яйцевидни, с дълбока сърцевидна основа. Цветовете са бледозеленикави, еднополови, събрани в гроздовидни съцветия, разположени в пазвите на по-горните стъблови листа. Плодът е яркочервен, сочен, ягодовиден, с 3 — 5 семена. Цъфти май - юли. Разпространено е из храсталаци и гори, предимно в по-топлите части на България до 1000 м. надморска височина. Използва се предимно коренището.
Действие и приложение Действа външно ревулсивно. В народната медицина се употребява външно при ревматизъм, ишиас, за лекуване на рани, против оплешивяване.
Начин на употреба Счукани коренища се смесват с малко олио и със сместа се натрива предпазливо кожата на болното място. Предизвиква изгаряния, затова се започва с най-малки количества, които при нужда се увеличават. Ако се получи изгаря не, кожата да се маже със зехтин. Прах от изсушени коренища се употребява за посипване на рани за ускоряване заздравяване то им.
